прицелило е

Речник на българския език

1. прицелило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прицелило е е производна форма на прицеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прицелило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прицелило е е производна форма на прицеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).