прицелвах

Речник на българския език

1. прицелвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прицелвах е производна форма на прицелвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. прицелвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прицелвах е производна форма на прицелвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).