прихлупила

Речник на българския език

1. прихлупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прихлупила е производна форма на прихлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прихлупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

прихлупила е производна форма на прихлупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).