прихлупи

Речник на българския език

1. прихлупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прихлупи е производна форма на прихлупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прихлупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прихлупи е производна форма на прихлупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прихлупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прихлупи е производна форма на прихлупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прихлупи — повелително наклонение, ед. ч.

прихлупи е производна форма на прихлупя (повелително наклонение, ед. ч.).