прихлупело

Речник на българския език

1. прихлупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихлупело е производна форма на прихлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прихлупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прихлупело е производна форма на прихлупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).