прихвърчаха

Речник на българския език

1. прихвърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчаха е производна форма на прихвърчам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прихвърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчаха е производна форма на прихвърчам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прихвърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчаха е производна форма на прихвърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. прихвърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчаха е производна форма на прихвърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).