прихвърчах

Речник на българския език

1. прихвърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прихвърчах е производна форма на прихвърчам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. прихвърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прихвърчах е производна форма на прихвърчам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

3. прихвърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прихвърчах е производна форма на прихвърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

4. прихвърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прихвърчах е производна форма на прихвърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).