прихвърчат

Речник на българския език

1. прихвърчат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчат е производна форма на прихвърчам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прихвърчат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчат е производна форма на прихвърча (сег. вр., 3 л., мн. ч.).