прихвърчали

Речник на българския език

1. прихвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прихвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прихвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прихвърчали е производна форма на прихвърчам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прихвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прихвърчали е производна форма на прихвърчам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. прихвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. прихвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прихвърчали е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

7. прихвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прихвърчали е производна форма на прихвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

8. прихвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прихвърчали е производна форма на прихвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).