прихвърчала

Речник на българския език

1. прихвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прихвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прихвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прихвърчала е производна форма на прихвърчам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прихвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прихвърчала е производна форма на прихвърчам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. прихвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала е производна форма на прихвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. прихвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прихвърчала е производна форма на прихвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. прихвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прихвърчала е производна форма на прихвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. прихвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прихвърчала е производна форма на прихвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).