прихващало

Речник на българския език

1. прихващало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихващало е производна форма на прихващам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прихващало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прихващало е производна форма на прихващам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прихващало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прихващало е производна форма на прихващам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прихващало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прихващало е производна форма на прихващам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).