приучил е

Речник на българския език

1. приучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приучил е е производна форма на приуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приучил е е производна форма на приуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).