приучвало

Речник на българския език

1. приучвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приучвало е производна форма на приучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приучвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приучвало е производна форма на приучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. приучвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

приучвало е производна форма на приучвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. приучвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приучвало е производна форма на приучвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).