притягал

Речник на българския език

1. притягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притягал е производна форма на притягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притягал е производна форма на притягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притягал — мин. деят. св. прич. м. р.

притягал е производна форма на притягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

притягал е производна форма на притягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).