притърчи

Речник на българския език

1. притърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притърчи е производна форма на притърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притърчи — повелително наклонение, ед. ч.

притърчи е производна форма на притърча (повелително наклонение, ед. ч.).