притърчаха

Речник на българския език

1. притърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

притърчаха е производна форма на притърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

притърчаха е производна форма на притърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).