притърчало

Речник на българския език

1. притърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притърчало е производна форма на притърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притърчало е производна форма на притърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

притърчало е производна форма на притърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. притърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притърчало е производна форма на притърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).