притъпявал си

Речник на българския език

1. притъпявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притъпявал си е производна форма на притъпявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. притъпявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притъпявал си е производна форма на притъпявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. притъпявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притъпявал си е производна форма на притъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).