притъпявало е

Речник на българския език

1. притъпявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпявало е е производна форма на притъпявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притъпявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпявало е е производна форма на притъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притъпявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпявало е е производна форма на притъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).