притъпявала

Речник на българския език

1. притъпявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притъпявала е производна форма на притъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. притъпявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притъпявала е производна форма на притъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. притъпявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

притъпявала е производна форма на притъпявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. притъпявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

притъпявала е производна форма на притъпявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).