притъпявал

Речник на българския език

1. притъпявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпявал е производна форма на притъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притъпявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притъпявал е производна форма на притъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притъпявал — мин. деят. св. прич. м. р.

притъпявал е производна форма на притъпявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притъпявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

притъпявал е производна форма на притъпявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).