притъпчете

Речник на българския език

1. притъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

притъпчете е производна форма на притъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. притъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

притъпчете е производна форма на притъпча (повелително наклонение, мн. ч.).