притъпило е

Речник на българския език

1. притъпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпило е е производна форма на притъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притъпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притъпило е е производна форма на притъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).