притуряхте

Речник на българския език

1. притуряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

притуряхте е производна форма на притурям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. притуряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

притуряхте е производна форма на притурям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).