притупвало

Речник на българския език

1. притупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притупвало е производна форма на притупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притупвало е производна форма на притупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

притупвало е производна форма на притупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. притупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притупвало е производна форма на притупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).