притупва

Речник на българския език

1. притупва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притупва е производна форма на притупвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притупва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притупва е производна форма на притупвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притупва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притупва е производна форма на притупвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).