притупах

Речник на българския език

1. притупах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

притупах е производна форма на притупам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. притупах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

притупах е производна форма на притупам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).