притуляхте

Речник на българския език

1. притуляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

притуляхте е производна форма на притулям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. притуляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

притуляхте е производна форма на притулям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).