притуляха

Речник на българския език

1. притуляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

притуляха е производна форма на притулям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притуляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

притуляха е производна форма на притулям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).