притулях

Речник на българския език

1. притулях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

притулях е производна форма на притулям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. притулях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

притулях е производна форма на притулям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).