притулят

Речник на българския език

1. притулят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

притулят е производна форма на притулям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притулят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

притулят е производна форма на притуля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).