притуляло е

Речник на българския език

1. притуляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притуляло е е производна форма на притулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притуляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притуляло е е производна форма на притулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притуляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притуляло е е производна форма на притулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).