притулял

Речник на българския език

1. притулял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притулял е производна форма на притулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притулял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притулял е производна форма на притулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притулял — мин. деят. св. прич. м. р.

притулял е производна форма на притулям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притулял — мин. деят. несв. прич. м. р.

притулял е производна форма на притулям (мин. деят. несв. прич. м. р.).