притулила

Речник на българския език

1. притулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притулила е производна форма на притуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. притулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

притулила е производна форма на притуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).