притулеше

Речник на българския език

1. притулеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

притулеше е производна форма на притуля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. притулеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

притулеше е производна форма на притуля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).