притулвахте

Речник на българския език

1. притулвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

притулвахте е производна форма на притулвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. притулвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

притулвахте е производна форма на притулвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).