притулваха

Речник на българския език

1. притулваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

притулваха е производна форма на притулвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притулваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

притулваха е производна форма на притулвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).