притулвах

Речник на българския език

1. притулвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

притулвах е производна форма на притулвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. притулвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

притулвах е производна форма на притулвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).