притулвало

Речник на българския език

1. притулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притулвало е производна форма на притулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притулвало е производна форма на притулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. притулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

притулвало е производна форма на притулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. притулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притулвало е производна форма на притулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).