притулвал

Речник на българския език

1. притулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притулвал е производна форма на притулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притулвал е производна форма на притулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

притулвал е производна форма на притулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

притулвал е производна форма на притулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).