притулва

Речник на българския език

1. притулва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притулва е производна форма на притулвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притулва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притулва е производна форма на притулвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притулва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притулва е производна форма на притулвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).