притича

Речник на българския език

1. притича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притича е производна форма на притичам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притича е производна форма на притичам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притича е производна форма на притичам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).