притаявал си

Речник на българския език

1. притаявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притаявал си е производна форма на притаявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. притаявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притаявал си е производна форма на притаявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. притаявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притаявал си е производна форма на притаявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).