притаявал е

Речник на българския език

1. притаявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притаявал е е производна форма на притаявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притаявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притаявал е е производна форма на притаявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притаявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притаявал е е производна форма на притаявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).