притайвал

Речник на българския език

1. притайвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притайвал е производна форма на притайвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притайвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притайвал е производна форма на притайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. притайвал — мин. деят. св. прич. м. р.

притайвал е производна форма на притайвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. притайвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

притайвал е производна форма на притайвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).