притаи

Речник на българския език

1. притаи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притаи е производна форма на притая (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притаи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притаи е производна форма на притая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притаи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притаи е производна форма на притая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).