присърбил съм

Речник на българския език

1. присърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

присърбил съм е производна форма на присърбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. присърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

присърбил съм е производна форма на присърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).