присърбил си

Речник на българския език

1. присърбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присърбил си е производна форма на присърбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. присърбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присърбил си е производна форма на присърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).