присърбил е

Речник на българския език

1. присърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присърбил е е производна форма на присърбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присърбил е е производна форма на присърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).