присърбил

Речник на българския език

1. присърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присърбил е производна форма на присърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

присърбил е производна форма на присърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).